***

Като в пясъчен, небесен часовник
облачетата се рееха едно подир друго
все на запад, и все в разни форми -
на далечни спомени или тайни мечти.

Понякога се настигнаха и сливаха в едно,
тогава времето намаляше скоростта си,
а долу на земята две души се влюбваха
и сключваха себе си във вечно щастие.

Аз бях нощен облак, уж намръщен и сив,
но погален от лунния лъч разцъфвах
пред радостните, треперещи звездици
а под мене измагьосвах чуден ситен сняг.