на Теб
Къде
си ти, когато те няма?
Леглото
ми е прилежно оправено,
а
във второто чекмедже на раклата
има
само един черен ластик за коса.
Къде
си ти, когато те няма?
Вълните
методично, една подир друга,
изтриваха
като на игра стъпките в пясъка
онези
извървените и другите, що предстояха.
Къде
си ти, когато те няма?
Знаеш
ли, може би никога не те е имало,
а
съм те създал със силата на мисълта си,
защото си съвършена, сякаш магичен сън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар