Шибаният ром..петнайсет бутилки в сърцето на пирата..йо,хо,хо

Шибана работа, ей. Шибана жега. Навсякъде пълно с шибани хора. Редиш се на опашка за топла, шибана бира, дори. Цаката е да застанеш на течение. Онова течение на живота, което да те поохлади и даде сили. Само че то, май само мъртво вълнение има около нас.

Отнякъде звучи френска соната, но ти не си в шибания, бохемски Париж, или разгулна Марсилия, а на някое друго скапано място. В което нито има парижанки, нито десертно вино, нито бурно море, поклащащо се, като задника на разгонена французойка в три през нощта. Ех, французойката. Ех, задникът й. Ех, морето…

След третата бира и те са ми скучни вече. Да избягаш от жегата можеш, но да избягаш от пустинята в теб не можеш. Трябва обаче да се нагодиш, като бедуините. Измисли ли са го те, копелетата. По цял ден в оня, потен ад, следобед в оазиса, и вечер с бедуинките се наливат. Ама само докъм 22ч., че после ще им замръзнат мартинките, а те не рискуват, че ще останат и без бедуинки иначе, а на оазиси само и пясък не се живее.

Кутийките бира свършиха, търкалят се в краката ми. Имам малко останал ром. Червен. Пиратски. Оставиха ми го едни пичета, не за друго, ами не можаха да го изпият. Нищо аз ще ги отсрамя. На абордаж момчета. Сигурно така са викали капитаните, когато в морската, солена пустиня им се е привиждал бряг с криво скован бардак на кея. Ром и жени. И море. И ром. И повръщане. И ром. И жени. И вълните те полюшват към непознатото, а ти застанал с усмивка (може би от изпития ром, или от жените, или заради бъдещето)  на кърмата, се провикваш с цяло гърло – Ейййййй, шибаняци, отрепки пиратски, дайте ми стълба, за да открадна двете най-далечни звезди и от тях да изкова очите й. Дайте ми въже, за да издърпам луната и с чук и длето да извая сърцето й. Свалете млечно-бялото платно, за да бъде то кожата й. Гребнете пияната от вълните и това да са веждите й. Доплувайте до най-далечния остров и ми донесете най-сочният и екзотичен плод, и той да е устните й. Друго не ми трябва, само меч и ром, аз сам ще се преборя с мрака морски, безкраен, за да бъде той душата й, и само подвластен на мене да бъде…Йо, хо, хо…петнайсет души в ковчега на мъртвеца и бутилка ром…йо, хо, хо…Ти само пий, това остава на боеца…йо, хо, хо,,,сипете още малко ром.