Живеем в привидна свобода -
уютна и блажена, майчина утроба,
готова срещу нас да вдигне тя ръка
гласът ни мъртъв е, космична тишина.

Сърцата тупкат още в нашите гърди
поглед в себе да отправим...
да заблъскат здраво в техните стени
да сринат до основи, свободата що ни тегне.

И тихо, ехо, звънка в нашите уши
от съдбите, чието време отминава
погледът забит ни е в земята,
сърцето запламтя. Гори!