Живеем върху кълбо от нерви
ненаши, чужди са ни те
и треперят, опънати до скъсване
и животът ни е в техните ръце.

Мечтите, бъдещето - също не са наши,
пътят - все направо, тъне между две стени.
Затворена е птицата в клетка,
препълнено с отрова е нашето сърце.

Дори в този тъмен час обаче
природата надежда ни дари.
Придържаме я у гърдите ни с уплаха -
светъл плач, прониза тъмнината...

В небето просветнаха звезди!