- Айде бе, тръгвай, к`во се спираш изневиделица, като…, даде зор шофьорът.
- Ми не ща, пък! - отвърна сърдито МПС-то.
- Е, как не щеш бе? Дай газ ти казвам, че ще видиш ти...рейс на олио кара ли се.
- Абе не ща бе, не мога повече да возя тия студентчета. Писна ми!
- Ама как така ти писнало, кой те пита тебе? Ще возиш, докато ти се изясни. Затова си направен, до откат ще го правиш.
- Ей, аз да не съм ти някое безмозъчно животно, а? Я да не ми приказваш така и аз сърце, душа нося. Пита ли ме някой мене как се чувствам, добре ли ми е на тази работа? Не! Вози, та вози. Е, аз пък казвам - Стига!
Шофьорът се хвана за главата. Нито му се беше случвало, нито беше чувал за подобно нещо - рейс да откаже да вози, защото се чувства претоварен психически. Запали една цигара и каза на пътниците да слизат. Изпусна тежко дима и започна да мисли какво да прави. Мисли, мисли...нищо. После помисли още малко и реши да седне с автобуса и да си поговорят по мъжки.
- Какво става сега? Как така изведнъж реши, че няма да возиш, това е некоректно!
- Еми, не издържам повече. Напрягат ме тия студенти, карат ме да се отчайвам от живота.
- Добре де, какво са ти направили толкова децата. Те са млади, красиви, усмихнати, а градчето им е живописно с кръчми, дискотеки, кафенета и новички кооперации. Покрай олющените блокове ухае на вкусни дюнери през деня, а вечер на алкохолни изпарения. Нищо лошо не виждам в цялата работа.
- Това, че ти си надул чалгата в кабината, не чуваш какво приказват и не гледаш какво става вътре в автобуса, докато въртиш геврека, не означава, че аз съм глух и сляп.
- Айдеее, казвай вече какво ти има и не ми се прави на голяма работа - подкани шофьорът раздразнено.
- Добре, ще ти кажа. Влизат и се наблъскват в мене като овце, тясно им е, неудобно им е, но винаги има място за още един, така казват. Вътре не се стои, миризми, теснотия, не знаеш кой крак твоя, коя ръка e в джоба. Трезвомислещ човек би ли си го причинил това, а? После започва бъркане в носа, щипане на госпоици, приказки за госпоици и за на господата…(прокашляне)...портфейла. Продължаваме с припяване на любими песни и цитиране на любими вдъхновители, идеали и автори - изпълнители на споменатите песнички. По-късно вечерта ще се преклонят пред своите идоли - “на живо” и по случая ще си отделят глава от тялото с помощта на течна упойка от неясен произход. Последната книга, която са прочели е менюто в кафенето, а последното културно мероприятие, на което са присъствали е нравоучителен дебат с Контролата, която настоява за скромно дарение от 20 лева. Има и други, където са изпаднали в такъв транс, че само гледат тъпо през прозореца или са навели глави надолу, съсредоточени върху обувките си. Няма значение дали е паднало правителството, или има война някъде, тях не ги засяга, те единствено дишат.
Еххх, съдби ужасни попивам аз, а душите грозни, сърцата, тук-таме по някое кърваво, огромно, ще се пръсне...и бие, бие, но живее ли се то с едно сърце и хиляди други, вайкаше се рейсът.
Шофьорът хвърли ядно фаса на земята и го смачка с крак, после положи ръка на автобуса и му прошепна - вече сто години се живее все така, явно може! След това се настани в седалката си, плясна здраво с камшика и двамата потеглиха към досегашното всеизвестно.
