Въздишка съм аз и вечно търся покой,
че наедно съм събрал всички бесове
и никога не ще се спрат. За мене няма лек,
само вечно препускане из просторите
дордето остана без сили да се боря
и не им подаря свободата си,
а те не ме разкъсат.
Тъй ще се превърна в дихание,
в онзи хладен звезден лъх,
що опива тайно мислите нощем
и нашепва магични слова,
а ти безропотно им се отдаваш.
На сутринта ще ме вдишаш до дъно,
и вкопчил се в теб, вече не ще се откъсна,
докато сърцето ти не признае,
че винаги си ме обичала...
Чак тогава, ще се понеса към безкрая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар