По съседски и някак по детски
се тръшкаме за една свобода.
Пък тя все пред очите ни
и с танцова стъпка върти се
намига ни, а ние
като довчерашни хлапета
плачем, че се заяждала с нас.
***
Не беше честно!
и да мълчим,
и да свеждаме поглед…
Депортираните ни мечти
няма да се върнат.
Отскубнатата съвест
принесена в жертва
не ще покълне отново.
Дори миражите вече
не се размиват в пустинята.
***
Думите, думите
те са вятър буреносен.
За нечуващите
те са нищо, само допир
тръпчив, но отминаващ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар