***

Нима сърцето не мечтае

кат звездица да присветва

в небосвода тъй смоглив,

нима да свикнем трябва

без ония, простите неща,

а светът ни да е сложен,

без въобще да е красив.

Може би така и трябва,

но малко ми е мъчно,

че никога не ще узная

края на лунната разходка

по затаилите дъха си

градски улици, чакащи -

дали ще я целуна, или не.