Powered By Blogger

петък, 8 април 2016 г.

Снощи с последния влак


Очите
се срещат, блестят
усмивките ни казват здрасти
ти свеждаш уж свенливо глава,
аз идиотски ти се изплезвам - хайде,
глупако, тръгни, спри я и пийте по бира
разкажи й живота си, а тя на тебе нейния
покажи й колко големи са мечтите ти и й кажи,
че тя е най-големият ти блян и искаш да я сбъднеш,
но вратите на метрото се затвориха с трясък...
до скоро ти непознатата, мисля си аз,
на отминаващите й руси коси
знаейки, че никога вече
няма да я видя
нито тя,
мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар