***

Сякаш нарочно сърцето
прави се на мъртво от страх
да не изгори в пламъците
на обожанието ми към теб,
долу в краката ти,
заблуждавайки сетивата и мислите,
че за мен си никоя,
скъпа моя приятелко.
...колкото и пъти да те оставям
в миналото на чувствата ми
толкова пъти образът ти изплува.
Безсилен съм, прости ми...
Безмислено упражнение  е то
за страхливци,
за слепци,
от които скрит е пътят към благоволението
и съществото ти,
навярно такъв и ще остане
до края на сладките мигове,
в които ще те познавам,
радвайки се на частиците
от душата ти, които по невнимание
ще ми подариш, а аз ще пазя
като най-ценното, там,
до прашасалото ми
безкръвно,
сърце.

Константин Костов, 03.01.2016г.