Апатията е наша сила вековечна.
Апатията е остров за крушенци и забвение.
Аз прогледнах, но друг очите свои ще затвори…
това е негово изконно право.
Кой си ти? Кои сме ние, че да съдим!?
Сведеш глава, работиш, спиш и толкова.
Живееш, както можеш и това е разбираемо.
Аз обаче вече виждам ясно и кристално
клепачи няма да сведа и тебе няма да оставя...
Не искам повече да спя, приятелю!
Няма коментари:
Публикуване на коментар