Тя

на Графиня N

Чудовищно безизразни очите й са
и все пак настървени до кръв,
призрачно празни и по-живи от всякога.
Сломяват ме… ,а боли така сладко,
задушавам се,
тя е там в края на тунела..
Лицето й - красота, облечена в безумие.
Страстта, желанието и страхът играеха
по полуотворените й устни.
Целувките ми събудиха нещо в нея.
Треперя!
Не знам какво ще последва...
***
Душата й е черна дупка,
окована във вериги,
а очите - звезди,
намерили смъртта си преди милиарди години,
приканващи,
разбеснели се,
умоляващи и подчиняващи.
Те са всичко и нищо,
сиви паяжини са изплетени в тях,
като адски скъпоценни камъни с матов отблясък -
сякаш мъгла се беше настанила в орбитите им,
блясък от бездните,
приглушен, перлен оттенък от дълбините.
Съществото в нея напираше,
гледаше ме с очи обсебени,
и така нежни,
и този заглушен писък в тях -
на невъзможност и отрицание,
крясък на болка и удоволствие,
зов за помощ и утеха -
очи на зависим.