Премрежени очи

в малкия час, по тъмните улици

 

в малкия час, по тъмните улици

езици преплетени, жени без тела

косите разчорлени в сластна целувка

мъжки усмивки присвяткат от ъглите

по мръсните стълби се качваш в ритъм

и ти киселее на пикоч, ти се завива света

в дупката сляп си край тебе сноват хора

чуваш само стоновете на сенките

спиралата се е завъртяла

най-страшно е да наблюдаваш отстрани

погледите са празни

музиката е празна

стомасите са празни

чашите и те

ако си късметлия можеш да видиш последния блясък в нечии очи

секунда по-късно и те са празни, на максимума са, на косъм са
гледаш и сякаш чуваш - приятно ми е, смъртта

дошла е на гости, под наем, за малко, за едно малко, за една къса

подминава те и изтръпваш, две крачки време и виждаш сестра й

след три братовчед й, от четврътата нататък вече познаваш цялата рода,

вече не изтръпваш, вече не усещаш, вече не си на 20, вече си сам

улицата е тиха

тях ги няма

тя е тук!