***

Да съществуваш между посредствеността и величието.

Всичко започва и свършва с мотивацията, ако я имаш въобще.

Естеството на нещата се губи още в началото или въобще не се знае.

Душата е притисната с воденичен камък отрано.

Мисълта лети...ама спускайки се надолу, стремглаво.

Примирението те запраща в реалността, а тя ти отвръща здраво в муцуната.

Желанията си стоят уютно в сънищата ни.

Животът тече и те мокри до кожа и кости без милост.

Ядем слънце (на шарена сянка) и пием любов  (извратена при това).

Фалшове и смях, лицемерие с целувка по пощата.
Добре че съществува нещото наречено Музика.

Птичка в кафез е малко да се каже – Орел в клетка 1 на 1 метра ... Аз се намирам в пет затвора:

Първият – страната ми.

    Вторият – съгражданите ми.

       Третият – живота в страна ми заедно със съгражданите ми.

          Четвъртият – кутийкообразната ми стая.

              Петият – самия Аз:

1) На съзнанието ми    и    2) Най-страшният ( когато чувстваш нещо вътре в гърдите ти как е притиснато, смачкано, полудяло от клаустрофобия, блъска по страните на ковчега до полудяване – според мен борбата за въздух на рибата, която е хвърлена на сухо загатва за шизофренната агония на това състояние.. )

Иначе Вие не ми се връзвайте много. Аз съм един песимистичен, но винаги изпълнен поне с искрица надежда, усмихнат човек. Светът е хубав, живота и хората също – слънце, дървета и птички, цветя и рози, бла бла бла ...и бла бла. Само някой път много ми се догажда от тях, даже доста често      :)