Коледен поздрав за вас

Светът не е тъжно място. Не е и много весело. Празен свят, изпразнен от смисли и съдържания. И в това няма лошо. Щом е такъв, значи така трябва. Малко чудеса останаха в този наш земеживот. Още по-малко хора останаха, които могат да ги видят. А тези, които можеха да ги създават - те май почти изчезнаха, за тях знаем само от онези неща с правоъгълнообразна форма, в които има страници от хартия, на които са написани някакви неща с букви... за книгите говоря. Да мечтаеш е дръзко, да следваш мечтите си смело, да правиш - вълшебно!

Безпътни са животите ни. Прави са и очертани открай докрай..., а пътят, ех, пътят - той е криволичещ, с отбивки за почивка и за бой с дракони, отбивки за спасяването на някоя принцеса също. Пътят, той е неравен, с камъчета по него, които убиват през обувките ти. Пътят минава през планини високи, заснежени, слънчасали и раззеленени и се спуска в долини ту пищни, назрели с едри класове, ту с мрачни трънаци и черни цветове. Няма път вече. Избуяха така, както избуяха и сърцата, и мислите ни. Дали не забравихме и да вървим? Пътят, приятели, той обаче се прави. Той се протъпква, прохожда се. Така че, място през което да мине пътят винаги ще има, запомнете го това, бъдете от хората, които ще направят първата крачка!

Пожелавам ви,
Честита Коледа и много интересна нова година. Скъпи приятели, бъдете мечтатели, бъдете чудосъздатели, правете пътища за себе си, до себе си, за и до всички нас.

Поздрави,
Константин Костов
25.12.2015г. гр. Габрово

По европейски

Кървава зора… така започна този ден, така и утрешният ще започне. Пак ще изстискаме парцалите, напоените с вчерашна кръв, за да забършем и днешните ужаси, и да ги забравим, като другите. После бързо ще обърнем гръб и с тихи стъпки ще се приберем скрили черните ръце в плитките джобове…

Константин Костов, 17.11.2015

***

Омачкани от снощни алкохоли

се гледаме очи в очи притихнали

и думите не казани, потънали

в усмивките сънливи са, ненужни.

Едва се пръстите докосват, галят,

свенливо вплитат се едни във други,

треперят устните, напрегнати телата,

оковани във веригите на мисълта ни.

И още чувстват я ръцете и гърдите,

че здраво е притисната към него

дали е сън, или е спомен всичко

да кажат могат само чашите от вино