Без вяра, надежда и любов

Не мога да отричам, без човека

ни куршуми ще гърмят, ни бомби

и кървави реки не ще се вият

от сълзите на малките сирачета

останали сами без време, и без вяра.

И нито кръст скован за тях ще има,

нито кой да ги оплаче, възкреси.

Като далечен спомен в пустиня

пясъчната буря за миг ще ги засипе

и без да се поспре ще ги отмине.

Каква любов, мечта за тях това е,

но не за този, а за другия живот,

когато всеки грях изкупили са...

дечицата, на които пращахме войни

и събирахме любов на ес-ем-ес-и.

***

Ангелите запърхаха игриво един около друг,

понесоха се, накъдето погледът ни още не стига,

а полепналият по крилата им божествен прашец,

от всичките чисти души пренесени на небето,

се посипа върху ни на малки надежди,

в чиито преспи потъвахме

с блажена усмивка.

***

Има едни нощи, някак по-тъмни от другите
тогава разцъфват най-ярките цветя
вдъхнати с живот от прииждащата буря,
натиснала небосвода към земята.
И под тая непрозираща черна пелена
блестят две очи, още сълзи непроронили,
две перли, а като погледнеш в тях, празнота,
непрощаваща първичност, без отговори.