***

Не искам да скачам в живота. Той ме напъва...аз се опъвам. Не искам бе! И все пак, малко по-малко, против волята ми, всичко ме бута натам. Искаш, не искаш, ежедневието те завърта във вихъра си и разбира се накрая те изплюва като някаква никому непотребна част от вселенския ред. И пак, и пак, и пак...кръговрат на живота може би. Майната му! Вземете си го, не го ща. Искам си моя свят. Живота, какъвто аз го виждам. И хич не ми е притрябвал този. Ще се оплача на Комисията за защита на...! Оплакване?  Каква комисия? Каква защита? Какъв живот ?...

Огледало

Топло изстинал. Намръщен усмихнато.

С лице по брадата. Весело тъжен.

Подава ръка. Отнема ти две.

Душа подарява. Открадва сърце.

Неможе,може ли. Спокоен крещи.

Очите не молят. Небето свърши

Сенчести лъчи. Зайчета играят.

Любовен камък.

Безкрайно.

Тревата политнала. Шепите меките.

Луната поседнала. Тежат коленете.

Обладан живот. Живей девствен.

Куршум мечта. Добро небеса.

Искаш да искаш.

Започваш!

Нула...

Аз работя добро!

Когато се зачудите в метрото,

защо този млад човек

с тази плаха усмивка на лицето

Ви прави път да влезете,

това съм аз, само ми отвърнете

Когато стане в автобуса или трамвая

и с лек жест на ръката

Ви прикани да седнете,

само един благ поглед е достатъчен….

Когато Ви отстъпи път на улицата,

за да преминете по-бързо

към неотложните задачи,

кажете му едно пак така бързо

Благодаря!

Когато в магазина,

извади от джоба си стотинки,

за да Ви додаде за сметката -

приемете ги, на него не са му нужни

Когато вървите по улицата

и сълзите Ви се стичат неистово,

а той Ви спре питайки -

Имате ли нужда от нещо?

Хванете го за ръката и кимнете…

Когато някой направи добро

то е толкова, колкото самият е получил.

Ние сме такива, каквито сме,

защото не сме видели друго,
доброто е само в главата ни.

***

Той знае, че няма да получи същото от Вас

не се притеснявайте, Вие сте хора,

а това е просто неговата работа…

Да бъде добър, за да бъдете и Вие...