Кирил Христов

Обща информация

1885г. — в списание "Зора" излиза статията "Осветление на българската поезия", подписана с псевдоним "Г. З-ч". Не е ясно кой е автор, хипотези — Гаврил Занетов, Иван Вазов. Статията защитава тезата, че трябва да се изоставят възрожденските идеали и всеки да пише както може, без догми.
1895г. — поява на кирилхристовската поезия, първи голям пробив в традицията. Посрещнат възторжено от социалистическата критика, Вазов, Кръстев и Славейков. Тогава Христов е на 22 години. Възгордява се, грандоман. Ранен период на творчеството: средата на 90-те (1896г. "Песни и въздишки", 1897г. "Трепети", 1899г. "Вечерни сенки", 1901 "На кръстопът", 1903 "Антология" — последните две са сборни). Ранната му поезия прави силно впечатление, но сетне никога не догонва себе си.
Социализмът като мода и юношеско увлечение. Парадокс — изразяване на индивидуалност чрез антиндивидуалистка доктрина. Народничеството намира утопия в миналото, социализмът — в бъдещето.
Поезията на Христов отхвърля eснафско-възрожденския морал, колективистичния мироглед, идеалите. Хедонизъм, лична реализация. Отхвърля необходимостта творецът да бъде първо българин. Мотивът на скитането заради самото скитане. Говори като онзи Вазов, който би бил възможен, стига да не си бе наложил норми. Кирил Христов е от "старите", защото в началото на века поезията му вече звучи старомодно — може да се демодира само нещо, принадлежащо към старото. Изчерпва се бързо, както предупреждава д-р Кръстев още в началото.

1901т. — Христов все още е на върха на славата, но 1900г. вече е сформиран кръг "Мисъл" — първа организирана алтернатива: разграничават се от Христов.
Талантът — жертва на твореца. Иска невъзможно признание. Параноик — грандомания и мания за преследване.
След разпускането на СУ за няколко месеца след освиркването на негово величество, става професор на мястото на д-р Кръстев.
През войните вижда в тях начин за възвръщане на славата. Милитаристично настроение в противоречие с ранното си творчество. Дори се нарича Кирил Татаробългарски. Напуска България, след като по дома му е хвърлен камък. Отива в Германия, сетне в Прага. 1941г. се завръща в България, радушно посрещане; същата година има годишнина на Пенчо Славейков (30г. от смъртта му) — серия от статии, в които обявява славата му за незаслужена. В отговор е яростно оплют. На следващата година умира.
Великолепна пейзажна лирика — "бисерен критик" (Балан).
Въвежда образа на морето — "Морски сонети" — непостоянно, винаги в движение.
Фолклорна лирика — мотиви и тенденция — "Самодивска китка" 1904г. Приета отрицателно от "Мисъл", защото Христов променя само формата, обратно на мислителите, които приемат фолклора само като първичен материал за развитие на индивидуални идеи.
Поеми: "Първа любов", "Русалка", "Гюргя", "Милкана и Рале", Младоженци" — всички писани в началото на ХХ в. и войните. Любовна тематика.
Романи: "Тъмни зори" 1926 — един от първите опити за надникване в сексуалното; "Бели дяволи" — 1928г.
1926 — "Чада на балкана" — опит за противопоставяне на "Кървава песен" на Пенчо Славейков.
Три тома мемоари "Затрупана София".
Късната му лирика е по-овладяна и организирана.
Цикълът "Каменният блян на Прага" — 40 сонета, част от стихосбирката "Вълнолом": славянофилство — 1937г. Старото и новото — старата каменна Прага срещу новата бетонна.