Кръгът „Мисъл“

Обша информация

Лекции по Българска литература, спец. българска филология, СУ "Св. Климент Охридски"

Естетическа платформа и художествена практика на кръга.

-         1892 г., 3-тото списание на д-р Кръстев;

-         Яворов е сред първите редактори; Влайков; Ст. Михайловски, Алеко Константинов;

-         1898 г. Кръстев публикува първите стихотворения на Яворов;

-         1901 г. - кръстев, Яворов, Тодоров и Славейков се събират;

-         Кръстев е канил най-забележителните автори тогава.

-         Само ЕЛин Пелин не се е появявал

-         Излиза до 1907 –когато студенти от СУ правят протест срещу Фердинанд

-         1909 Кръстев си търси нова работа като учител

-         1910 г. В Македония се събират – кръстев, Яворов, Тодоров и Славейков – издават 2 алманаха,

-         До този момент българите не познават такова сдружение, това е първата такава организация;

-         Влайков – изразява проблемите на своя народ, пише за ОБЩИТЕ Идеи;

-         П. Славейков – противопоставя стария тип творци на новия, който трябва да се появи; срещу синкретизма на общите науки и за професионалиазацията на писателите; писателството като призвание, професия;

-         Отказ на популярност на новияписател; копнеж към нов идеал

-         Вазов е фигура на всичко, което кръът отрича; става дума за война на идеи – последната година кръгът му се извинява;

-         1901 – Яворов „Стихотворения“

-         1904 – 2-ро издание с манифестен предговор за възгледите на кръга от Славейков; срещу социалната ангажираност на литературата.

-         Срещу фасилковците и неграмотността, псевдоинтелигентността на България;

-         Борба срещу тенденциозността(срещу начинът, по който писателят предава определени идеи в своя текст).

-         Конфликт млади и стари – първите искат да стант популярни, а другите пишат за масите;

-         Славейков в „Българска литература – преди и сега“, прави преглед и сравнение на литературната история и пише какво трябва да бъде. Обявява се срещу слугинското отнопение;

-         ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ФОЛКЛОРА Е МНОГО ВАЖНО: анонимният текст не се смята за литература; Не правят разлика между фолклор и литература; възпитаници са на немската литература; В Европа – култ към фолклора, съхранил народния дух.

-         В кръа фолклора има двойствена позиция: 1. Колективна традиция и мислене; 2. Масово и демократично творчество. ТОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗГЛОБЕН И ДА ИЗГРАДИ НА НОВО ЕНА ЦЯЛА ЛИТЕРАТУРА. Наличността от елементи, мотиви и фабула имат значение само ако се претворяват в модно мислене.

-         Стихосбирка „Български народни песни“/ „Народни любовни песни“ – Славейков

-         ФИЛОСОФСКИ ИДЕАЛИЗЪМ – всички са възптаници на философията на Нитсше, но побългаряват мотивите му. Против са авторът да се слива със средата, трябва да изразява само своите мисли, индивидуалност на позицията;

-         Да се търси българинът в човека; глобализиране и европеизиране на чов. Изживяване.

-         Човекът е в единствено число, личност с воля;мисия; лична позция;

-         „“Душата на художника“ – Кръстев – смо извисената личност може да напише истински исторически творби.

-         Историята е важен източник на информация, огледало на народа, взимат се части от нея и наново се израждат чрез твореца.

-         Във всички творби има ИЗБРАН герой, който се противопоставя на нормите;

-         Няма силна личност, която да няма ИДЕАЛ;

-         МНОГО ИЗПИТАНИЯ  за силната личност, които изграждат характера ѝ;

-         Страданието е философска категория, героят е задължен да страда;

-         СЪДБАТА НА ТВОРЕЦ, без подслон, самотник дА- да бъде различен от другите, страннник, отчужден;