Димчо Дебелянов

(Обща информация и опорни точки)  

Лекции по Българска литература, спец. българска филология, СУ "Св. Климент Охридски"

Димчо Дебелянов - 1887 е роден/ Копривщица/

-         Баща – абаджия/ майка- домакиня – неука жена; кръстен на дядо си;

-         1920 г – първа книга/ Умира на 29 години;

-         Баща му умира, когато е на 9 години, най-малкият в къщи, учи в Пловдивската гимназия и после се премества в София;

-         Преминава през школата на социалистическите идеи, един от братята му, който живее също в София е член на партията;

-         Учи в първа мъжка гимназия, ходи със синя рубашка (социалистически символ на социализма) и скъсани обувки;

-         Записва право в юридически факултет и често слуша лекции по литература;

-         Голям приятел с Лилиев;

-         Запознава се с Подвързачов и Райков и се оформя кръг; опитва с конкурси за следване в чужбина, но не успява;

-         Живее на квартира със собственик полковник петрунков и е бил силно влюбен в дъщеря му;

-         1910 г. С Подвързачов издават първата антология на българската поезия; 38 поети/ 326 страници; критикувани са, защото включват и себе си в нея

-         Яворов харесва поезията му, поддъжа го и му помага да си намери работа във в. „Вардар“

-         Преработва многократно текстовете си

-         1912 г. Избухва балканската война и той е изключително ентусиазирам да участва в каузата, записва се доброволец за Самоков, след войната се завръаща;

-         Заедно с другарите си и Йовков издават първото символистично списание „Звено“;  заради Първата св. Войа излизат само 5 броя.

-         Намирра работа в сметната палата много трудно и после пак се записва за доброволец, след като преживява малария е убит на 2.10.1916 г. Погребан в Демир Хисар;

-         Теми: раздвоението – вътрешна битка, разминаване със самия себе си, говорене през контрастите; има раздвоение между реалност и мечта,

-         Споменът- част от мисленето за себе си;

-         Противоречие между вътрешно и външно;

-         Самотник, чужд, сирак; утопия на Аза за самоосъщественост;

-         Детството- изгубеният рай

-         Любимата като дете;

-         Разказа се обръща към минал период, в кото любимата вече я няма

-         Любовта е част от миналото, усеща се като загуба;

-         Завръщането – утопия след смъртта;

-         Фигурата на края, преддела; на зрелия човек, който разказва за миналото си;

-         Невъзможна споделеност на битието;

-         Съдбата е символен мотив;

-         Той вижда бездната и очаква да се появи божественото;

-         Спасението не може да дойде нито от човека нито от Бога;

 ТЕМАТА ЗА ГРАДА – символистичен образ, мотив за блудния син; в града героите се смесват с тълпата, губят връзка със семейството , тайнстверно сблъсква с нов непознат живот;

„ПЛОВДИВ“ – ЛИР. ГЕРОЙ броди из пустите улици и се чувства чужд;  градът е населен не от хора, а от маски;
- грдът е място на отчуждение и смаота; негативно пространство,
 - пътищата на спасението са между блян и действителност , няма янса граница

-         Детвството – сомвол на щастието;

-         Образът на детето не е бил използван преди като символен образ;не е разбирано като нещо различно от възрастния;

-         Детето – образ на простото у човека, невинното , то не може да чувства без родния дом и майката;

-         Домът е свързан с майката – която стои на прага и плаче за сина си; така показва неговата важност и мъченическата му съдба; блудният син ще бъде приютен от майката

„ЛЕГЕНДА ЗА РАЗБУЛЕНАТА ЦАРКИНЯ“ – ЛИрическа поема, което се появява първото десетилетие на 20в. Замисъл за повече поеми, но само тази е завършена;

-         13 различни части – вдъхновена от друго произведение на друг автор;

-         Хаосът- тъмното, подземното пространство, където човек губи вяра и надежда;

-         Горе – светлина / долу – порок и мрачност – ЦАРКИНЯТА  се движи непрекъснато между двете;

-         Чов. Живот е обречен на това лутане;

-         Мотивът за първородния грях;

1913    Г. Е много плодоносна за Дебелянов – за 2 години публикува най-много стихотворения;

1915             Публикува „ Миг“ – най-песимистично по звучене заради дълбоката му житейска криза; политическата участ на несретника се превръща в действителност;

-         В „нощ към Солун“ настроението е различно – спокойно и хармонично, природата е ласкава и добра, нощта е ласкава, което е нетипично за поета, майчини измерения;

-         „Тиха победа“ – образ на постигнатата идеална картина; обощен образ на завръщането, представено като общо завръщане, осъществвено за първи път;заглавието е метафора на окончателното завръщане;

-         „На фронта“ – няма затворени пространства, тема за завръщането

-         „Сиротна песен “ – оптимистично пътуване към смъртта; смъртта вече не е разрушителен кошмар, няма и след от типичните символистични образи, думите са лишени от тайнственост, почти няма ретроспективни похвати; неологизми и екзотични думи, завоалираност и абстрактност на поезията;