Събудих се много на изток. Ехеее, чак току пред слънцето. Там в Шанхай. Още не съм легнал и то се показа и вместо кафе ми връчва една биричка. Ей, така, за отскок - пий, вика ми. И аз нали съм любезен, няма да му откажа... и я пресуших. Беше страхотна! Рано сутрин e най-сладко...всичко, народна мъдрост.
Дръннах биричката и заминах за София. Пътувам, пътувам със самолета и тъкмо стигаме над Габрово, моят роден кът, и се приближава една секси стюардеса до мен. Спира. Навежда се, като по филмите, сещате се, и ми подава един леден Хайнекен. - Welcome to Bulgaria, sir, а аз - Леле, какоооо. Тъкмо ми беше станало горещо, разбирате ли, и този Хайни ми дойде като манна небесна. Отпивам. Очите ми се разшириха. Вените ми се издуха. Почувствах в себе си един невероятен прилив на енергия и мерхучета в стомаха, стиснах здраво биричката, да не я разлея, смигнах на стюардесата и скочих от самолета. Кацнах на един мост близо до града, лунната светлина ме огряваше, а аз отпивах на малки глътки от ледената свежест, за да се насладя на миговете с нея.
Тъкмо изпих последната капка от бутилката, една разноцветна фуния ме засмука и завъртя, а след секунда се озовах на Софийската гара. В ръката ми вместо бутилка - билет, пред мен влак, казвам си - ще се качвам, това е съдба. Нито знам за къде, нито за колко време, ама - туф-туф, туф-туф и така цяла седмица. Луд станах. Във вагон-ресторанта нямаше биричка или поне не от моята. Бях като бедуин в пустинята, карах го на миражи седем дни. Стигнах. В Амстердам съм. Слизам от влака поглеждам нагоре - вали дъжд. Поглеждам надясно - канал, наляво - пак канал. Мисля си - Абе тия холандци за бира не са ли чували, само дъжд ли знаят? Поглеждам надолу, моята червена звезда ме чака и се разтапя от притеснение, защото няма търпение да впия устни в нея. В Амстердам беше мокро и зелено...през цялата нощ!
Сутринта отивам до магазина за кафе и след това всичко стана мъгла и цветове, а аз се превърнах в дракон и полетях. Феята Мери Джейн ме придружаваше и пърхаше около главата ми, та чак свят ми се зави и започнаха да ми се привиждат червени звездички. За секунда мернах любимия Paris и съвсем слабо дочух един нежен женски глас, който ме зовеше - Je t`aime, mon amant! Revient chér vers moi, s'il vous plaît, но вече бях много далеч, за да й отвърна...Кацнах в Лондон. Дъжд. Миризми. Камбани. Кралици. Очи. Травестити. Добре че има пъбове тази държава, че иначе не знам. Влизам в един такъв, гледам вътре пълно с фенове на Челси и крещят срещу един телевизор. Hey, mate, с кого играят ваште, а той с презрение ми отговаря - Liverpool. Викам си на акъла - вие Наште, няма шанс да ги биете. Сядам. Девойчето ми носи чичко Хайнке, аз й викам - Тенк ю, дарлинг. Отпивам с наслада и погалвам Red Star за късмет, тогава Джерард вкарва гол и съдията свири край. Ливърпул спечелиха купата. YNWA! Заобичах Лондон.
Излизам от пъба и се сблъсквам с една група празнуващи титлата. Подхващат ме под ръце. Песни. Танци. Викове. И после като почнахмеее... Дай, дай, дай, дай...То не бяха бирички ( от нашите ) , то не беше чудесия. На сутринта се будя на Таймс Скуеър, NYC. Нищо не помня. Оглеждам се наоколо, никой не познавам. На другия край на света съм, снощен съм и не знам какво да правя. Ужас. Клекнах, хванах се за главата и заревах. Ама яката, с глас. Явно съм бил много трагична гледка, защото хората се смилиха над мен и почнаха да ми оставят пари. Ей, тези американци, не могат да разберат драмата на човека. На кой са му притрябвали пари в такава ситуацията...добре че се намери една балканска душа измежду всичките тия празни, дето да разбере сърцето ми. Слава тебе богу, братята сърби са голяма работа, te volim celoi jivot tebe more, srpsko srce bratsko. Поех с трепераща ръка оставената до мене Crvena zvezda и засмуках жадно…
Скъпи приятели, в живота ни се случват много гадни неща, но се случват и много хубави. Запомнете, че на този свят няма нищо трайно и когато ви стане тежко на сърцето и болно на душата, сетете се, че бутилката може да бъде и наполовина пълна...от Вас зависи !!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар