Лекции по българска литература, спец. българска филология, СУ "Св. Климент Охридски"
Антон Страшимиров –
разкази
-
2
типа разкази:
-
По-ранни-
битови, селски, изпитанието, селянинът в тежкия му живот;
-
Изображение
на интелигента – творческа посока на конструирането на образа;
-
Типология
в текстовете; обича образа на чудака, маргинала(На нивата); човекът с
психологическа или социална драма, житейската катастрофа;
-
Разказът
му е нравствен наратив
-
Героите
от „На нивата“ имат история като на милиони деуги истории;
-
Страшимиров
стилизира идилиятаи я препилита със сатиричното.
-
Промяна
на времето- разказвачът поглежда назад какво е имал и какъв е бил;
-
Трагедията
се случваи едно изречение нафинала обръща цялата логика на разказа, прозира
сантиментализъм.
-
Борави
по спесиален начин с фигури и тропи
-
Пейзажът
контрастира на героите,
-
Майстор
на сравненията, които често имат ироничен характер – метафори, превъплъщения,
обобщения;
-
Черните
роби се срещат и в други разкази – вътрешен рефрен, интертекстуалност
-
Черна
работа – съдбата на малкия работещ със земя или с машини човек
-
Специален
език с преобладаващи турцизми и неологизми, запомнили се;
-
„Флейта“
– гротеска, ирония съпътстват края на повествованието; заради тази развръзка
текстът не се смята за сантиментален; идилична картина на природния пейзаж;
пресемантизирани случки; Лъжефинал, отворен, няма отговор, а краят повтаря
отново въпроса; разбива сантименталната матрица; разкрива една булевардна
история; иронията е повторение ;
-
„Калча“
– ретроспекция; биографизирани герои, наблюдава се цялата им житейска история;
функция на тялото – героите не са персонифицирани, виждаме ги само отвън,
физически белези, не знаем какво мислят; така разбираме характера им; болестта
е метафора за много мъки, койт боледува е на психическа основа;
-
Пиесата СВЕКЪРВА – не създава типове на поведение, а общ модел.
Работи с характери, в които всеки може да се открие. Прост език, доближава до
читатеслката среда; оптимистично са опиани явленията; ГЕРОИТЕ – говорят остро,
не си мерят приказките, кълнат, ,нещастни, трагична действителност; имат
социални проблеми и са в травматични ситуации; Свилен има мног борчове и
прехвърля къщата на Дечка, но не от любов;социалното е неговия интерес; битова
комедии с меркантилни хора; Страшимиров критикува социалните взаимоотношения
лишени от емоции, така писателят разбира света; Дечка е от града и има зестра,
това я прави предпочитана. Битови банални ситуации;Не са назовани имената на
брата на Дечка и жена му, те са Керякови, тъй като са вече от градски тип и са
идеалнот осемейство, никога не си противоречат е хармония са;
-
Пиесата
поставя, че най-важно е семейството
-
3
модела на семейство – идеално, влюбено – дафина? и разрушено – дечка и Свилен
-
Идеята
за общото мнение, героите постигат компромис идеален за всички;
-
Дечка
не се знае какво работи, но е образоване, а ДафинА – комедиен персонаж,
колективната воля изразява тя и е морален съдник.
-
ВАМПИР – има много сюжетни линии, някои остават незавършени;
няма триединствво(време, място, действие). Страшимиров съкращава вътрешните
монолози, и героите остават с немотивирани действия; човекът – нерационален,
воден от страстите; действията са водени от желанието да се наложи правилното и
доброто – всеки прави това, което смята за правилно и което ще му динесе лично
щастие; липсва единна норма; типови герои, коит оправят индивидуални избори;
свързани са един с друг – един прави правилен избор, а друг – гершен; любовен
триъгълник и страсти; експресивен език, смъртта е хармония; призраци от
миналото;
-
Стихосбирката „ химни и балади“ – темата за родината, обвързана със семейството, лични
преживявания; България – майка; бащина пръст – показва се логиката на
екзистенциализирането на родината; родината се разглежда чрез бляна на
завръщането;Човекът е полупразен, мечтае за миналото и да чужди светове, когат
ое в родината, когато е извън нея, бленува за нея
-
Тодоров
издава сп. Хиперион задно с Иван радославов;
-
1909
г. – първа стихосбирка „регина мортоа“
-
Самота/
първична красота/ смъртта/ нощта/ призрачност/ бленуваност/ мечтателност/ голям
песимизъм;
-
Любовта
– тъжна, отдих от живота, но и самота и страдание;
-
Човекът
намира спасение в природата;
-
1912
„Химни и балади“
-
Български
балади – 1921 – индивидуално към колективно
Няма коментари:
Публикуване на коментар