(Обща информация и опорни точки)
Лекции по Българска литература, спец. българска филология, СУ "Св. Климент Охридски"
Николай Лилиев-
псевдоним на Николай Попиванов/ роден 80-те год. На 19 век. В Стара Загора;
-
Род
на свещеници; баща му е търговец и пътува на кон, но се раболява и умира;
Лилиев остава в семейството си с 5 жени, най-паметливот, най-дисциплинираното,
най-културното дете на българската литература;
-
Никога
не е намирано писмо до друга жена, освен до семейството му, остава почтен до
края на живота си;
-
Изпратен
в търговското училище в Свищов и въпреки, че е мразел сметките не се е
бонтувал, а е бил прилежен ученик и отличник; събрал си пари и си купил
мечтания часовник, с който се е гордеел и всяка сутрин сверявал; бил е силно
суеверен човек; Сетне се завръща в родния си град, става счетоводител в банка,
но с нежелание.
-
Заминава
за Лозана да учи литература,но 1-вата година парите на семейството му свършват
и 1905 се завръща в България
-
Поетът
се повлиява от френски и руки поети символисти на 20 в. – Нитсше, Шопенхауер и
др.
-
После
пак става счетоводител, учи френски,
-
Среща
на гарата най-големите лит. Критици по онова време – Боян Пенев и Василев, кани
ги на гости, показва им много нови книги; поетът заминава за София, става
учител в трета мъжка гимназия;
-
Става част от приятелския кръг на
Дебелянов, Подвързачов и скоро издава първото символистично списание „Звено“. Пише стихотворения изцяло в границата на
символистичната лиетература; не слага дати и не води архив;
-
1909
г. Се явява на конкурс в париж, в който трябва да напише съчинение и серия от
търговски писма; печели и заминава до 1911 г. В париж, учи английски и немски и придобива много квалификации;
-
1918
г. – първа стихосбирка „Птици в нощта“
-
1922
– „Лунни петна“
-
Когато
се завръща постъпва отново в търговско училище в Пловдив, Свищов
-
1924
г. Е назначен за драматург на Народния театър в продължение на 30 години;
-
Прави
преводи и на стихтворения и на драматургични творби; Юго, Шекспир, Корней;
-
ПОЕЗИЯТА
МУ Е СТАТИЧНА И ХАРМОНИЧНА, картинна, описаните природни образи са символи –
пеперуди, дървета, храсти;
-
Езикът
му минава през ума;
-
Псевдонимът
му толкова му подхожда, присъства белият цвят, който е характерен за поета;
чистота и нравствена необвързаност на душата – чиста, непорочна, недокосната;
-
Девствеността
е нравстввено състояние свързано със самотата;
-
Винаги
е в ролята на аскета – обрекъл се на липса на удобствата на живота, за да добие
нравствена извисеност и близост до Бога.
-
Пълно
отдръпване от всичко, което носи радост и наслада в живота
-
Идеята
за силната воля и пълна себеотдаденост;
-
Символизмът
играе силна роля; буди усещания, но не носи послания, празен е.
-
Изумителна
музикалност на поезията на Лилиев, следва музиката на Верлеп
-
Поетическият
стих е съвършен;
-
По
времето на войните се появяват песимистични стихове за смисъла на живота и за
мястото на лир. Герой в света;
-
Темата
за избраника, който е различен и е по-близо до Бога;
-
Изпратен
на специализация във Виена и Мюнхен, пребиваванвето му минава в болница, защото
се раболява тежко, засилват се песимистичните нотки в стиховете му; „Зад
стената“ –лирическа поема, стената символ на страданието и безисходицата;
-
Списане
Златорог – поемата „Аласфер“ – скитник, който никъде на намира своето
мястоЕдинствената завършена лилиева творба; героят е символ на човешкия дух,
отчужден от близки, скитащ, не маиращ място в света, но в хармония със себе си;
смъртта е в надеждите на лирическия герой;
1911 г. Градът –
поема; всяка част е със своя строфа, оригинално музикално звучене; започва с
обезлюдяването, героя напуска дома и уюта – историята на блудния син;
алитерация на М,Н, сякаш глас от отвъдното; образът на безпътните души, които
живеят в града
ГРАДЪТ – ОБРАЗ НА
СЪН И ВИДЕНИе; морално послание – добро и зло; структуриран разказ; модел на
града- социално устройство; утрото чакана надежда; денят е същия като нощта
-
-
Големият
град е символен образ необходим психически, а не с конкретно битово присъствие;свързва
се с пропадането в дълбините, но и с екстазните наслади; плаши, но и привлича;
тълпите – образ на анонимността и отчуждението и ЗА ПРЪВ ПЪТ СЕ ПОЯВЯВАТ В
символистичната поезия;
-
Жители-
призраци, лирическият герой споделя бездомноста им и анонимността аим;
-
„Родина“
1925 – сп. Златорог; след нея за 9 години Лилиев спира да пише и само превежда;
-
Пише
после за морето като символ на живота, земното; вълните – носят спомени –
корабите идват и отпътуватМорето отмива следите на живота;
-
150
стохотворения е тв-вото на Лилиев;
-
ПРЕНОСЪТ
НА ЛИЛИЕВ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ТЕАТРАЛНАТА
ТРАДИЦИЯ; ПРИЛАГА ЧИСТИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК; ПРИВлича най-добрите български писатели
и поети за преводачи; бори се за български пиеси и за добре подбран театрален
репертуар;
-
Умираа
1960 – тихо, скромно и незабележимо, както и целият му живот
Няма коментари:
Публикуване на коментар