Николай Лилиев

(Обща информация и опорни точки) 

Лекции по Българска литература, спец. българска филология, СУ "Св. Климент Охридски"

Николай Лилиев- псевдоним на Николай Попиванов/ роден 80-те год. На 19 век. В Стара Загора;

-         Род на свещеници; баща му е търговец и пътува на кон, но се раболява и умира; Лилиев остава в семейството си с 5 жени, най-паметливот, най-дисциплинираното, най-културното дете на българската литература;

-         Никога не е намирано писмо до друга жена, освен до семейството му, остава почтен до края на живота си;

-         Изпратен в търговското училище в Свищов и въпреки, че е мразел сметките не се е бонтувал, а е бил прилежен ученик и отличник; събрал си пари и си купил мечтания часовник, с който се е гордеел и всяка сутрин сверявал; бил е силно суеверен човек; Сетне се завръща в родния си град, става счетоводител в банка, но с нежелание.

-         Заминава за Лозана да учи литература,но 1-вата година парите на семейството му свършват и 1905 се завръща в България

-         Поетът се повлиява от френски и руки поети символисти на 20 в. – Нитсше, Шопенхауер и др.

-         После пак става счетоводител, учи френски,

-         Среща на гарата най-големите лит. Критици по онова време – Боян Пенев и Василев, кани ги на гости, показва им много нови книги; поетът заминава за София, става учител в трета мъжка гимназия;

-         Става част от приятелския кръг на Дебелянов, Подвързачов и скоро издава първото символистично списание „Звено“. Пише стихотворения изцяло в границата на символистичната лиетература; не слага дати и не води архив;

-         1909 г. Се явява на конкурс в париж, в който трябва да напише съчинение и серия от търговски писма; печели и заминава до 1911 г. В париж, учи английски  и немски и придобива много квалификации;

-         1918 г. – първа стихосбирка „Птици в нощта“

-         1922 – „Лунни петна“

-         Когато се завръща постъпва отново в търговско училище в Пловдив, Свищов

-         1924 г. Е назначен за драматург на Народния театър в продължение на 30 години;

-         Прави преводи и на стихтворения и на драматургични творби; Юго, Шекспир, Корней;

-         ПОЕЗИЯТА МУ Е СТАТИЧНА И ХАРМОНИЧНА, картинна, описаните природни образи са символи – пеперуди, дървета, храсти;

-         Езикът му минава през ума;

-         Псевдонимът му толкова му подхожда, присъства белият цвят, който е характерен за поета; чистота и нравствена необвързаност на душата – чиста, непорочна, недокосната;

-         Девствеността е нравстввено състояние свързано със самотата;

-         Винаги е в ролята на аскета – обрекъл се на липса на удобствата на живота, за да добие нравствена извисеност и близост до Бога.

-         Пълно отдръпване от всичко, което носи радост и наслада в живота

-         Идеята за силната воля и пълна себеотдаденост;

-         Символизмът играе силна роля; буди усещания, но не носи послания, празен е.

-         Изумителна музикалност на поезията на Лилиев, следва музиката на Верлеп

-         Поетическият стих е съвършен;

-         По времето на войните се появяват песимистични стихове за смисъла на живота и за мястото на лир. Герой в света;

-         Темата за избраника, който е различен и е по-близо до Бога;

-         Изпратен на специализация във Виена и Мюнхен, пребиваванвето му минава в болница, защото се раболява тежко, засилват се песимистичните нотки в стиховете му; „Зад стената“ –лирическа поема, стената символ на страданието и безисходицата;

-         Списане Златорог – поемата „Аласфер“ – скитник, който никъде на намира своето мястоЕдинствената завършена лилиева творба; героят е символ на човешкия дух, отчужден от близки, скитащ, не маиращ място в света, но в хармония със себе си; смъртта е в надеждите на лирическия герой;

1911 г. Градът – поема; всяка част е със своя строфа, оригинално музикално звучене; започва с обезлюдяването, героя напуска дома и уюта – историята на блудния син; алитерация на М,Н, сякаш глас от отвъдното; образът на безпътните души, които живеят в града

ГРАДЪТ – ОБРАЗ НА СЪН И ВИДЕНИе; морално послание – добро и зло; структуриран разказ; модел на града- социално устройство; утрото чакана надежда; денят е същия като нощта

-          

-         Големият град е символен образ необходим психически, а не с конкретно битово присъствие;свързва се с пропадането в дълбините, но и с екстазните наслади; плаши, но и привлича; тълпите – образ на анонимността и отчуждението и ЗА ПРЪВ ПЪТ СЕ ПОЯВЯВАТ В символистичната поезия;

-         Жители- призраци, лирическият герой споделя бездомноста им и анонимността аим;

-         „Родина“ 1925 – сп. Златорог; след нея за 9 години Лилиев спира да пише и само превежда;

-         Пише после за морето като символ на живота, земното; вълните – носят спомени – корабите идват и отпътуватМорето отмива следите на живота;

-         150 стохотворения е тв-вото на Лилиев;

-         ПРЕНОСЪТ НА ЛИЛИЕВ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА  ТЕАТРАЛНАТА ТРАДИЦИЯ; ПРИЛАГА ЧИСТИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК; ПРИВлича най-добрите български писатели и поети за преводачи; бори се за български пиеси и за добре подбран театрален репертуар;

-         Умираа 1960 – тихо, скромно и незабележимо, както и целият му живот