Уморен си приятелю, нали?

Уморен си приятелю, нали? Ходиш като слаб, есенен повей. Шмугваш се между хората. Фуйют. Фийют. Задминаваш един, че втори, почти се сблъскваш челно с трети. Лицето ти изпито като на болен. Сенките ти под очите прилични на боксови аркади. Погледа мътен, слаб...Да, знам приятелю. Няма пари, няма работа или има, но е омразна. Много нямания имаш и много имания за теб са нямане. Стотинките ти в джоба подрънкват едва-едва. Малко са. Недостатъчно са, но това е, други няма. При всеки техен звън, сърцето ти подскача сякаш ужилено. Със страх придържаш с ръка джоба си и продължаваш напред.

От ужасната работа, през ужасно тесните, нагъчкани тротоари, към ужасно гнусния, миризлив, раздрънкан транспорт. Ти не си сигурен дали мразиш градския транспорт. В повечето случай, когато се возиш, ти става лошо, призлява ти. И как не, то вътре мирише на кенеф. Още повече, че е пълно с човекоподобни създания. Кой не би се почувствал отвратително? Друг път обаче, ти търсиш нарочно да се качиш в пръскащият се по шефовете автобус. Търсиш срамежливо докосването на чуждите ръце покрай теб, тялото ти сякаш само се отдава на непознатия допир. Всеки има нужда от интимност, макар и студена, несъзната. Тогава е един от малкото пъти, в които не се чувстваш невидим, отхвърлен.

Слизаш доизцеден. Довлачваш се до блока ти и сядаш на пейката отпред. Няма да помогне. Нито главата ти ще оветри. Пустото, сметищно, междублоково пространство няма да ти донесе вътрешен мир. Нито цигарата, която тъкмо запалваш. Камо ли бирата, взета на вересия, от която отпиваш малки глътки, та да има за по-дълго. Но когато погледът ти срещне току разпукалите се снежнорозови цветове на джанката и се приплъзне към слънчевите жълтурчета, сякаш нарочно намацани, без строй и ред, петна по зелената полянка, душата ти ще въздъхне и лека усмивка ще подръпне устните ти… чурулик, чурулик - ще запееш с кацналата птичка на клона. И нито торбите с боклук търкалящи се из градинката, нито бутилките и презервативите, на които са стъпили краката ти, камо ли циганските кючеци идващи от прозорците на съседите ти ще ти отнемат животворната магия на пролетта.