Нощта ме мами
бавно
нежно
приласкава душата ми
с обещания за засищане
на жаждата
за живот.
Няма покой за онуй сърце
що веднъж е покварено
(не са ли всичките такива)
то вечно ще иска
и още
и още...
идеалистът с полуобезобразена душа
вечно ще се клати
във вълните на въображението
в бурите на съзнанието
хипнотизиран
ще се върти в кръгa
на своите неосъществявания
Няма коментари:
Публикуване на коментар