Бай Ганьо в европарламента

....

Настанил се г-н N в Европейския парламент и греел от щастое, че чак не му се вярвало. Столът на парламента бил като пет звезден ресторант, на всичкото отгоре хапвал, когато си поиска и колко си поиска, при това безплатно. Колегите му се усмихвали, опитвали да започнат разговор с него, но той си нямал хал хабер от европейски интеграционен процес, та затова му било трудно да завърже по-стабилни приятелства. Той обаче кимал одобрително, стараел се да гледа умно, а през това време пресмятал колко часове остават до обеда и дали готвачът ще успее да приготви кюфтенцата дето му ги е заръчал по мамината му рецепта. Нужно е да отбележа, че г-н N e български политик.

Не щеш ли, един ден се случило така, че N го присвил корема, докато правел трета следобедна закуска и хукнал спешно към тоалетната на парламента. Затичал се той, недовършил още второто си блюдо, и нахълтал в европейско-парламентарния кенеф. Какво се е случило вътре драгият читател със сигурност не иска да знае, но трябва да отбележим, че за известно време се включили алармите на сградата, тревогата обаче се оказала фалшива - или напротив…

Постегнал се наш N пред огледалото, поосвежил се и току да излиза чул:

- Абе момче, ти да не си кьорав бе, тука к`во пише ? Пише, Ве Це по 50 евро цента, за голяма нужда 1 евро, при нужда от помощ 2 евро.

Ошашавен, че чува българска реч, N се обърнал посока гласа и видял в кьошето на едно столче, със сгъваема масичка пред него, кой мислите, ами Бай Ганя видял.

- Ееее, чичо Ганьо истина ли или съм се натровил с тия чиновнически манджи и очите ме лъжат, ти ли си това, чиче?

- Кой си ти бе маскара с маскара такава, като те гледам как си се изтупал май добре си се уредил, а?

- Аз съм бе чичо, аз съм N на сестра ти момчето, не ме ли помниш?

- Ооо, ма верно, ти ле си... лелее я се виж, досущ на макя ти приличаш, че си я понадминал даже...К`во правиш тука бе, чиче?

- Депутат съм чичо Ганьо аз, в Парламента съм, на европска хранилка, обясни гордо N погалвайки разсеяно коремището си

- Еййй, ма депутат ле, ма истински ле, хе-хее, глей к`ъв късмет значи, тъкмо ти ми трябваш.

- Що бе чичо Ганьо, какво ти трябва, казваш и го правим. Знаеш, наши хора сме си…, подмихна се под кьосавия си мустак N.

- Гледай сега каква е работата. Аз тука добре припечелвам. Тие европейците са много тъпи. Направиле такава голяма къща тука с толкова много тоалетни, щото много народ са, ама не се сетиле баламурниците да ги направят платени. Как ще си избият те парите от това строителство, а? В наши дни, пазарът хич не върви, не мислят тия хора с главите си и това е. Та, реших, че не трябва тая изгода да отива така на вятъра и криво-ляво уредих, с едно писъмце, ей тука да се сложа и да събирам такса.

- Чичо, честно ли, хе-хеееее, е това ако не е келепир здраве му кажи, сладка работа си намерил, да можеше и аз така….., отвърна N, леко разочарован, но радостен за чича си.

- Абе, случайно стана, едно шефче тука имаше да ми връща услуга. Забравил за рождения ден на жена си, а аз си носих нали мускалите с розово масло, та му викам, ей на от туй й занеси на твойта, доволен ще останеш. Та така, жена му си ударила д-то у тавана, и ей го на, да ми се отблагодари човечеца, службица ми даде. Разказа историята за своя професионален успех Ганя сучейки мустак.

N. с благоговение гледал чича си, и не можел да се начуди на нюха му за бизнес. Мислел си на ум как на некои хора просто им върви в живота и това...а той, прост чиновник цел живот ще си остане.