Има едни нощи, някак по-тъмни от другите
тогава разцъфват най-ярките цветя
вдъхнати с живот от прииждащата буря,
натиснала небосвода към земята.
И под тая непрозираща черна пелена
блестят две очи, още сълзи непроронили,
две перли, а като погледнеш в тях, празнота,
непрощаваща първичност, без отговори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар