Не мога да отричам, без човека
ни куршуми ще гърмят, ни бомби
и кървави реки не ще се вият
от сълзите на малките сирачета
останали сами без време, и без вяра.
И нито кръст скован за тях ще има,
нито кой да ги оплаче, възкреси.
Като далечен спомен в пустиня
пясъчната буря за миг ще ги засипе
и без да се поспре ще ги отмине.
Каква любов, мечта за тях това е,
но не за този, а за другия живот,
когато всеки грях изкупили са...
дечицата, на които пращахме войни
и събирахме любов на ес-ем-ес-и.
Няма коментари:
Публикуване на коментар