Когато си свободен, ама не съвсем...

Когато си свободен, ама не съвсем.

Не си затворник, но си като в плен

и някой всеки ден те сръчква в ребрата.

Главата долу! Ръцете горе!

Изправен до стената, мислиш,

този път дали успях да сложа

главата си в торбата или пък не?

Денят е утрешният и пак се чува...

Главата долу! Ръцете горе!

Пряко на стената, отмалял,

фалшива е тревогата отново,

и с времето това си стана рутина.

Затова, братко, не се бави, избирай -

или си дай душата, или свободата,

или цял живот ей тъй ще мине -

главата долу, ръцете горе,

а ти пряко на стената...