Писмо

От всичките ми истини, любовта е най-важната!

Прости ми, о, живот

Всичко е около теб

Няма завинаги, има вечността

Черната дупка на истината

Животи кръжащи около вселената

Звездите са тяхната сянка

Светът наобратно без спомен

Ярки очи светят в нищото

Душата трепти и чака друга да й отговори

Да прошепне истината в пространството

Вопъл към свободата

Колебая се, че светът е миналото

А това което предстои са проекциите му

Чуйте ритъма на сърцето ми

На онзи инстинкт за живот

Един удар, втори, трети...

Големият кръст на този миг

виси на врата ти, превива те

И, чудовищна реалност

облива бреговете ми..

Докосни ги

Просветли душата ми

Чувам живота трепти

През мембраните на пространството

Долавям...твоят миг безвъзвратност

Хей, ти който си непроменимото,

отнеси това писмо

към вездесъщата съдба