Konstantin-Kostov
Блог за поезия, разкази, коментари, анализи и мнения!
петък, 1 септември 2017 г.
***
Един поглед - на трупчета - стига,
за да потрепериш и да се снишиш,
а понякога да стиснеш зъби
и устоиш свободата, и на ината си,
макар и с размахан пръст, условно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар