Konstantin-Kostov
Блог за поезия, разкази, коментари, анализи и мнения!
сряда, 30 август 2017 г.
***
безкраен любовъртеж
и само ти не потъна,
до сърцето прогизнала
остана да се носиш
едва дишаща
неспасена
търсеща своя сал
отдавна разбит на парчета
отнесен в дълбините на миналото
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар