***

Свили са се хората при олтара,

с утихнали сърца, все още биещи,

а в очите, едва горят две пламъчета,

наплашени, че някой ще ги загаси

и те пак ще бродят сами в мрака,

Надвечер, една баба със забрадка

мина през всичките свещи

и с двата си пръста

реши всичко

завинаги