Пробвай ме
бавно!
нашепваше полата й
очертай с ръка извивките
на гладките бедра
бъди художникът на
най-тайните ми желания
Остави ме
веднага!
святкаха очите й
като пролетна буря
оцветени във вихъра
на мощните космически стихии
Прегърни ме
силно!
трепереха ръцете й
бели и студени...
напипващи
ужасени
асистолията на сърцето ми
Отведи ме
далече!
в миналото
крещяха устните
нежни като въздух
пълни с цвят
от кръвта на хиляди залези и изгреви
или
Убий ме
бързо!
за да се върна
от царството на мрака
с дъха ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар