***

Най-обичам София, когато през нощта задуха вятърът откъм Витоша и ми донесе онзи спомен от Балкана...мирисът на горска прохлада, райскозелен мъх, млади, росни тревички и прорязана с бръчки кора на достолепните дървеса опиращи небето... тогава макар и за миг се връщам вкъщи... 
и сякаш чувам дори шума на кориите, които тихичко ми шепнат легенди за любов и геройства, за забравени, отдавна отминали дни...