****

****
Мога да се събера
в тъгата на лятна нощ
и двоен джин с тоник,
който тя срамежливо отпива,
а цялата вътре гори.
Усмихвам й се леко
с тръпчив лимонен вкус,
каращ я да настръхне
и да ме иска все по-жадно.
Сърцето ми е ледът
разтапящ се,
когато докосва чашата
с фините си пръсти.
Обичам я на мехурчета,
които прелетяват
едно подир друго
и изчезват във нищото.
Ще се опита да ме изпие,
бавно, с нескрита наслада,
но няма да устои
на сладко-горчивата съблазън,
и всичко ще свърши бързо,
както и започна -
в една лятна нощ
и чаша двоен джин с тоник,
а на дъното й останали самотни
малките, но неразтопени
ледени кубчета
на сърцето ми.