Българский Левъ

( 140 години Априлско въстание )

Хей, гласище забравено
от годините изтъняло и вече повехнало,
разтръскай я тая ми ти кехлибарена грива,
покажи ония стари и изпочупени,
ама още остри като сабли зъби
и изреви с все душа в лицето на слепия
па нека Балкана понесе ехото ти
из цялата тая наша тъжна, бедна земя,
че да се разбуди от силата
на тая последна песен юнашка
що трябва да разтупти сърцата на младо и старо
а после заспи, закрилниче, в заслужен, царски сън...
Знам, без право те търся и моля, прощавай,
от тебе имаме нужда, не ни оставяй...