Началото на деня

обичам го без закуската
само с два фаса и кофеин
може и с усмивка,
ама лека,
само с крайчеца
обичам го с дълбока вдишка,
с поглед към току що звързалата на небето светлина
обичам и странно-уютния хладен въздух
без него сякаш нещо...куца
и стигам до същността -
обичам го заради нея,
спяща в завивките до мен,
а аз хипнотизиран не мога да откъсна поглед от лицето й,
не мога да задържа ръцете си далеч от косите й,
не мога да я опазя от нежните ми целувки,
не мога да не се мразя, че се будех най-често по обяд...