***

Спомените разделиха на две завесата на миналото.

Животът ни сцена потънала в мрак.

Търся те на сляпо, но къде си ти?

Тук ли си, или...?

Мечтите се удавиха с последния лунен лъч.

В зората на новото утро те притиснах силно към мен,

но само след миг ти превърна се в дим

и аз обърнах света да те търся...

Но къде си ти,

тук ли си въобще?

Моля те, отговори

или пък само помахай

ей така, макар от далече,

от дъното на лунния залез дори.