Аз съм млад специалист, висшист, записах и магистратура, но това с намирането на що-годе прилична работа (прилично заплатена, дори не мога да си позволя да мисля за престижна ) не ми се получава. Търся бе, търся, не е като да не търся, ама не ще и не ще да се покаже. Ще кажеш братче, че нещо ще й направя пък аз искам само да я работя тази работа и толкоз. За щастие обаче, като всеки млад човек, съм много навътре със социалните мрежи и реших да използвам познанията си.
Влизам в Лицекнигата, преглеждам общия поток информация и случайно попадам на страницата - “Аз си търся работа - ние ще намерим работа за Вас”. Кликвам на връзката, тъй като ми стана интересно и виждам, че няколко мои прители по лицекнига, са участници в групата и са представени като вече работещи представители на страницата. Кликвам да видя кои са, я, те били Пешо, Кинчето и Цеката. Ми аз бях чул за тях, че големи пари получавали, в някакви западни фирми били на работа, някаква връзкарска история било - хем работата айляк и по цял ден онлайн във фейсбук, хем срамно много зелени гущери в сметката трупали. Но не съм и предполагал, че по този научин са успели да се реализират.
Зачудих се да не би аз да съм най-големия балама и реших, че ще кликна да я харесам тази страница пък да става каквото ще. Лайкнах я, написах си статус, че отивам до талетната и като се връщам гледам някой ми пратил съобщение. Отварям да видя, а в него пише - “г-н Шипченски, здравейте. За нас е удоволствие да Ви поканим да работите в нашата фирма, отдавна си търсим човек с Вашите знания и скромен опит. Моля, когато се върнете от тоалетна да харесате тази страница - Аз работя във фейсбук. Това ще бъде достатъчно, за да започнете работа при нас”.
Направо онемях, ударих си дупето в тавана и веднага лайкнах страницата. Фирмата ми изпрати да си “харесам” договора, после ми пратиха списък с работните ми задължения, които трябваше да “харесвам” и “споделям” всеки ден и воала. Вече не бях безработен. Отдъхнах си, камък ми падна от сърцето, кеф ми стана на душата, чавка акъла ми изпи от радост, изобщо всичко беше чудеснотия.
Мина един месец, ама така гладко и спокойно мина, както се започва военна офанзива в съседна територия и се анексира към държавата. Идва време за заплата, пращат ми да си “харесам” първия изработен чек за хиляди евро и чувството беше просто неописуемо. След това веднага почнах да ги харча - харесах си кола, споделих си апартамент, харесах обзавеждане, след това харесах малко бензин и продукти. Споделих най-яките дискотеки, харесах най-скъпия алкохол, споделих и харесах екскурзия до едни уникални острови. След години усърдно харесване и спестеняване на пари споделих сватба, след това семейство и деца, харесах им образование, споделих и къща. Помежду другото споделях и харесвах различни каузи и проблеми, към които бях много отдаден и съпричастен, политически идеи и правителствени решения също. Все пак нали трябва да сме полезна и активна част от обществото. В края на трудовия ми стаж харесах пенсиониране, впоследствие харесвах и споделях само кисело мляко и хляб. Когато удари моят час споделих, но не харесах, че си заминавам вече от този свят. Скоро след това излязох завинаги от социалната мрежа, последното, което направих беше да си харесам живота...
Няма коментари:
Публикуване на коментар