Предизборни битки, коалиции, драпане за постове в Брюксел и държавната администрация, банкови проблеми, консултации при президента, интересчийство - лек щрих на българския политически живот от последните седмици. Покрай всички тези “важни” събития, обаче има две специфични, които са абсолютно самоизключващи се ( да бяха само те, но за тях съм решил да пиша ). Става дума за обявените две обществени поръчки на 30 юни от Министерски съвет за...цветя, на обща стойност от около 411 хил. лв. и смъртта на Александър Михайлов, на който не бяха отпуснати средства за изкуствено сърце, струващо приблизително 170 хил. лв. Забележете, че поръчките са обявени на 30 юни, а медиите на 1 юли обявяват, че мъжът е починал, след като от никое отговорно ведомство не са откликнали на молбата му за помощ, която той отправя от месеци! Важно е също така да се спомене, че освен Министерски съвет още няколко институции са направили обществени поръчки за стотици хиляди левове същия ден, а Здравната каса поема само 50 хил. лева от цената на животоспасяващата операция.
В друго мое мнение, относно наводненията във Варна, зададох реторичен въпрос на г-н Орешарски във връзка с негово изказване за кризисната ситуация - “виждате как понякога времето прави "неприятни шеги". Аз попитах - “Ако загубата на човешки живот, дом и прехрана е шега, то кое не е за Вас?” И си отговорих - “Надявам се никога да не разбера отговора на този въпрос…”. Ето обаче, че разбрах кое е това, което не е шега, а е нещо важно и от значение за държавата и българските политически интереси - доставката и засаждането на цветя в правителствената резиденция в “Евксиноград” и поддържането на вътрешната градина на Министерски съвет, заедно с аранжировката на заседателната зала, фоайетата и коридорите „в съответствие със съвременните изисквания за представителност“. Г-да народни представители, Вие да не би да не се мислите за политици, а за градинари, че цветенцата и храстчетата да са от толкова голямо значение за работата Ви? Ако толкова Ви трябваха цветя, за да можете да ковете бъдещето на България защо просто не помолихте за помощ? Лично щях да отида до село и да Ви набера най-различни рози, гербери и незабравки от градината на баба ми.
Скъпи читатели, представяте ли си да дойде на посещение Барак Обама, Барозу или Дмитрий Медведев, да премине очудено по коридорите на МС и влизайки в Гранитната зала да каже възмутено - Ама как не ви е срам да посрещате толкова високопоставена личност като мен и наоколо да има само увяхнали цветя? А “нашите” да му отговорят, че парите са отишли за трансплантация на изкуствени сърца на крайно нуждаещи се и в бюджета няма пари за цветно разкрасяване. Тогава той пък ще отвърне - Как не ви е срам да спасявате живота на хората, сега аз как да се снимам и да разговарям в такава обстановка, тръгвам си, обиден съм, така не се прави политика! След този случай България е в международна изолация, но пък гражданите и са живи и здрави, о, какъв ужас!
В реалността обаче, българското правителство се бори страната ни да бъде обявена за най-Еко държавата в ЕС. Да спечели наградата за страната, която работи най-усърдно и упорито, за да развие растителното си богатство, която има последователна политика по въпросите на озеленяването и аранжирането, с правителство, което дава мило и драго за да се чувстват цветята добре и да допринасят за топлите междупартийни и външни отношения. Пък българите, те нека мрът, за какво са ни, като само мърморят, протестират, не искат да гласуват и да живеят мизерно, както досега.
Разбира се на всички ни е ясно, че тези обществени поръчки ще бъдат спечелени от “приближени фирми” и това е кампания да се източат, колкото се може повече държавни средства преди правителството да подаде оставката си. Браво, господа, за пореден път показахте, че мислите само за себе си и сте откровени антихуманисти. Това не е учудващо, даже не е и неразбираемо, Вие просто мислете за бъдещето, но за нещастие не за нашето. Жалкото е, че българите сме свикнали с тази повсеместна и постоянна практика и не ни прави особено впечатление, а трябва! Трябва, защото не дай си боже, може ние да се окажем на мястото на Александър. Ама, както винаги, ние си казваме, че това е ужасно и няма да се случи на нас, затова по-добре да си гледаме нашите си работи, да си засадим градината и да си полеем китките - тъжната българска психология.
Г-н Йосиф Йосифов (65) също е обречен да издъхне, ако не му се трансплантира изкуствено сърце до два-три месеца. Докторите казаха наскоро същото и за Александър Михайлов, но прогнозите им бяха прекалено обнадеждаващи. Проф. Генчо Начев, директор на болницата, където е бил настанен Александър, коментира пред медиите, че във всички държави от ЕС здравните фондове покриват напълно лечението. Само в Словакия парите превежда здравното министерство. В тези държави дали институциите успяват да се погрижат за саксиите си ? Каква е причината там човешкият живот да бъде изключително важен?
Публикувано:
http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/izbori2013-122244/mnenie/16986680
Няма коментари:
Публикуване на коментар