Истината

Разминах се с истината днес.
Жалко нали.
Тя мачкаше нападалите
по тротоара, есенни листа
или може би ги галеше, не знам.
Стъпваше с лекота,
като балерина
и със същата лебедова стъпка,
избягваше калните локви.
Аз бях в претъпкания автобус
миришещ на преучили студенти,
смачкан между телата.
И само с крайчеца на окото
и се любувах
с парченце от душата ми
и се молех.
Остани за малко при нас
о, блян , безвъзвратно загубен.
После тя изчезна.
Внезапно.
Изведнъж.
Изтърколи се
от полезрението ми.
Дъжда я разми,
по мръсното стъкло на автобуса - живот.