Най-трудно е да промениш себе си

Най-трудно е да накараш излъганият да повярва;

загубилият истината да я види отново; 

неморалният да бъде морален;

ценностно ограбеният да се опре на нови ценности;  

онзи, който не вярва вече в доброто да направи добро;  

имащият да даде от своето;  

примиреният да надигне глава;

песимистът  да се съгласи, че е възможно; 

слепият да прогледне. 

Мечтая си за свят, в който това е постижима реалност. За България, в която българите сме способни да излезем от зоната си на комфорт и да видим с други очи ставащото около нас. Да се изпълним с положителна енергия и да започнем градежа на едно по-поносимо бъдеще. Точно така „поносимо” , не по-светло или по-добро бъдеще, защото трябва да сме реалисти. Реалисти, които да са наивни като деца, за да могат мечтите им за едно по-различно утре да бъдат смели, истински и непорочни. За да можем с лекотата на детския дух да се издигнем от блатната ни действителност и да тръгнем напред, към развитие.

Въпросът е как? Как да се променим? И ако промяната се случи, как да започнем, откъде да тръгнем, по-какъв начин да го направим?

Ако българите нямаме връхна точка на търпимост. Ако наистина сме бездънни душевни контейнери. Ако можем да понасяме постоянно всяко зло. Тогава тази метаморфоза въобще възможна ли е? 

Истината е, че нямам отговори на тези въпроси. Просто не знам и съжалявам за което. Знам обаче, че нещата трябва да се променят. Сигурен съм, че и хиляди други са го усетили също. И имам една формула, която може да е от полза – Нека бъркаме! Нека правим грешните избори. Нека гласуваме за неправилните хора. Нека протестираме, не по учебник. Нека неуспехът, бъде наш двигател. Защото ние сме млади, и приятелите ни са млади, и родителите ни са млади, дори бабите и дядовците ни са млади, лелите, чичовците, братята, сестрите ни. Ние сме млада нация, младо общество и грешките са ни простени. Ей така по правило да приемем, че сметката ни е без лимит. Моля Ви, нека обаче се учим от тях! Да бъдат градивни, а не разрушителни. Да бъдем разумни, а не самоунищожаващи се. Това е единството и неотменимо правило, за да има успех.

- Това е лековато, ще кажете. Еми нека бъде, пък ще отвърна аз. Често пъти най-добрите решения са и най-простите. Да не забравяме, че те могат и да са най-случайни също.

Надявам се грешните ми мисли, да провокират в главата на някой, друг по-добър модел. И да се разкрие пред този някой, начинът по който моделът му да проработи. И съшия този някой да направи онази толкова важна първа правилна крачка. Тази, с която Човекът е започнал да ходи изправен, тази която е довела до еволюция, до цивилизация, до луната и до днес. Тази, която ще доведе до бъдещото, леко хладно, но ободряващо и съживяващо, утре сутрин.

И когато най-закоравелият омекне, и когато най-безсрамният се засрами. Ще знам, че оттук нататък, ще спра да се гордея скришно, че съм българин и че живея в България, заедно и измежду, тези толкова невероятни хора, като Вас – българите, моите съграждани. 

Всички сме лоши, цаката е да намериш зрънцето добро в другия. Дори и в най-лошия.