Ако окупацията е лъжа...

Какво ще се случи, ако ядрото окупатори се окаже платено и с партиен гръб? Тръпки ме побиват само от мисълта. В моите наивни, идеалистични очи това звучи като светотатство.

Страхът, че този студентски порив на свободата всъщност е фалшив, ще е последният гвоздей в живота на много от нас. Последиците ще са ужасяващи и ако някой реално е режисьор на този спектакъл, то той ще бъде истинско въплъщение на мисълта на Сатаната.

Ние, младите ще бъдем пречупени. Край с нас. Край с вярата в доброто, в бъдещето, в хората. С вярата въобще. Ще изгубим силата на нравствения си радар. Този, който засича лъжите, провокациите, корупцията, мафията, антидържавността и антихуманността.

Радарът, който ни казва – Това не е правилно, това е лошо. Страни от него, бори се срещу него. Нашата ръка вече няма да може безпогрешно да посочва кой е правият и кой е кривият. Кой да последваме и кой не. Кои идеи, идеали и модели са истински, а не лъжовни.

Моралните ни ценности ще се приравнят с тези на масата. Ще се превърнем в клонинги, служещи на онези, които толкова презирахме. Чистотата на духът ни ще се претопи в смога на отчаянието.

Способен ли е някой на толкова жестока постъпка. На толкова радикална мярка, с която цели да запази личното си благополучие и това на определени кръгове от хора. Чели сме и ставали свидетели на всякакви жестокости. Да осакатиш цвета на нацията, като я подведеш, това би било едно ново измерение на категорията – Зло.

Немислимо, невъобразимо дори, въплъщение на низкото. Един такъв нравствен геноцид е способен да ни унищожи, както като будни студенти, така и като хора. И мен ме е страх. Ужасно ме е страх това да не се окаже истина.

Кой освен смелите, неосквернените млади сърца, би се борил за морал и прозрачност на държавниците, държавните дела и хората въобще. Това е утопия, и тя е толкова сладка, нали. И макар утопия, тя дава надежда, че някой иска в България нещата да се случват по-добре, животът да е по-поносим и бъдещето по-ясно.

За жалост на нас, българите, само надеждата ни остана. Една единствена, която ни дава сила и смисъл да продължаваме напред. Само ние младите останахме единствени, на които да разчитате. Така че, скъпи родители, надявайте се и вие колеги също, тази толкова радващо и прекрасно - ” ранно събуждане”, да не е просто един фарс.

Без нашите крила, полет е невъзможен. Не ми ли вярвате? Ами , виждали сте кучета след кастрация нали…


Публикувано в Dir.bg :

 http://dnes.dir.bg/izbori-2013/temite/tag_mnenie/-122244/mnenie/15379654