Държавата се досрутва
пред очите ни.
И с нея гният още и нашите сърца.
И няма ги
народните будители,
героите,
победното
ура…
Предрешени са
съдбите ни.
Нашите и другите.
На децата и на
внуците.
Времето: гъста
мъгла.
Българийо, мила
родИно
остави ни, няма
смисъл.
Върви си по пътя.
Сама…
Спомняй прежната
слава, тъгувай
и пали по свещица…за
твойте скъпи деца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар