***

Един поглед - на трупчета - стига,

за да потрепериш и да се снишиш,

а понякога да стиснеш зъби

и устоиш свободата, и на ината си,

макар и с размахан пръст, условно.

***

безкраен любовъртеж

и само ти не потъна,

до сърцето прогизнала

остана да се носиш

едва дишаща

неспасена

търсеща своя сал

отдавна разбит на парчета

отнесен в дълбините на миналото

***

Пръстите ми я галеха без посока и ред.

И цялата настръхваше, и тихо стенеше.

Сякаш аз бях маестрото, а тя пианото.

Без публика и оркестър зад гърба ни.

Само ние и екастазът на мелодията.

Която заглъхваше във вечността….