***

Пръстите ми я галеха без посока и ред.

И цялата настръхваше, и тихо стенеше.

Сякаш аз бях маестрото, а тя пианото.

Без публика и оркестър зад гърба ни.

Само ние и екастазът на мелодията.

Която заглъхваше във вечността….