***

Размивам се в очертанията на дните

нито боли, нито е страшно или лошо

като в сън е, само да не бяха

тия остри ръбове по страните ми,

правещи примки в реалността,

която обаче упорито ги заобляше

един подир друг, методично,

но примките си останаха

и ставаха все по-големи

докато не придобиха

смисъл.