***

Не-човешки съдби имаме,

едни такива леко накуцващи

уж пълни с потайности, ама скучни

знаеш им и началото, и края

а какво става помежду - тишина...

….

Тихо живеем, още по-тихо говорим

и някак са ни тихи очите дори

сърцата и те бият едва чуто

като се разревем, то не е вой

а хлипане, глухо, без глас.

Все едно сме в космоса

и викът ни за помощ

заглъхва в мрака

никога не чут.